Тенденции в разпространението, лечението и тежестта на сърдечната недостатъчност
US Pharm. 2024;49(2):14.
Сърдечната недостатъчност (СН) е прогресивно състояние, при което сърцето не е в състояние да напълни или изхвърли достатъчно кръв. Почти половината от пациентите със СН имат СН със запазена фракция на изтласкване (HFpEF); останалите имат HF с намалена EF (HFrEF). Промените в начина на живот и лечението с устройства и/или фармакологични агенти могат да се справят с свързани прояви, да забавят прогресията на HF и да поддържат или да увеличат максимално качеството на живот.
Разпространение: HF засяга приблизително 6,7 милиона възрастни в САЩ, спрямо 6 милиона през 2017 г. Според данните от Националното проучване за изследване на здравето и храненето, разпространението на HF при възрастни в САЩ варира от 1,9% до 2,6% през последните 2 десетилетия и се очаква да нарасне до 8,5 милиона през 2030 г. Възрастните на възраст 65 години имат четири пъти по-голямо разпространение на HF (8,0%-9,1%), отколкото тези на възраст <65 години. Разпространението на HF също е по-високо при чернокожите американци и при жените. В едно проучване разпространението при чернокожи мъже, чернокожи жени, бели мъже и бели жени за период от 10 години е 38,1/1000 човеко-години, 30,5/1000 човеко-години, 20,7/1000 човеко-години и 15,2/1000 човеко-години, съответно. Установени са също значителни увеличения от +4,3% и +1,9% на година съответно при чернокожите и белите жени.
Употреба на лекарството: През годините насоките за СН препоръчват за или против различни фармакотерапии. Едно проучване изследва употребата на лекарства в рамките на 90 дни от първата диагноза на HFpEF при 156 730 пациенти (средна възраст 73 години; 57% жени). От 2008 г. до 2020 г. се съобщава за повишени нива на използване на блокери на калциевите канали (30,6% спрямо 33,4%), блокери на ангиотензин рецептори (14,3% спрямо 18,6%) и антагонисти на алдостероновия рецептор (7,0% спрямо 8,4%) (всички, П <.01). Процентите също се повишават за инхибиторите на натрий-глюкозен котранспортер 2 (0,001% спрямо 0,021%) от 2013 до 2020 г. и инхибиторите на ангиотензин рецептор/неприлизин (0,02% спрямо 0,17%) от 2015 до 2020 г. (и двете, П <.01). От 2008 г. до 2020 г. степента на използване на АСЕ инхибиторите намалява (30,4% спрямо 20,5%, П <.01), дигоксин (9,5% спрямо 2,4%, П <.01), нитрати (10,7% спрямо 4,9%, П <.01), диуретици (54,1% спрямо 50,4%, П = .20) и бета-блокери (52,6% спрямо 51,7%, П <.01). Нивата на инхибиторите на фосфодиестераза-5 остават стабилни (1,5% спрямо 1,1%, П = 0,90).
Заболеваемост и смъртност: HF е основната причина за хоспитализация сред пациентите на Medicare. Националната болнична извадка идентифицира 1 270 360 хоспитализации със СН през 2018 г.; това е увеличение от 1 060 540 хоспитализации през 2008 г. През този период от време средната възраст на хоспитализираните пациенти е намаляла от 76 години на 73 години, а делът на чернокожите и испаноговорящите пациенти се е увеличил значително. В сравнение с пациентите с HFrEF, пациентите, хоспитализирани за HFpEF, са по-възрастни и е по-вероятно да бъдат бели. Случаите на коморбиден диабет, сънна апнея и затлъстяване също са се увеличили от 2008 г. до 2018 г. Болничната смъртност е намаляла значително за обща HF (3,3%-2,6%) и HFpEF (2,4%-2,1%), но е останала стабилна за HFrEF (2,8%).
Съдържанието в тази статия е само за информационни цели. Съдържанието не е предназначено да замести професионален съвет. Разчитането на каквато и да е информация, предоставена в тази статия, е единствено на ваш собствен риск.
